Lady Sovereign: Започнах в Интернет преди доста години, защото никой не ми даваше възможността да се изявя на живо. Затова сама си пробих път в Интернет, използвайки програмите за чат и изпращайки записите си на хора, които дори не познавах. Те ги изпращаха на някой друг, а те след това ги пускаха и на други и така накрая те се озоваваха в музикалните форуми. По този начин парчетата ми се разпространяваха навсякъде. След това музиката ми се премести извън мрежата и ето как хората научиха за мен. И това все още продължава да е моята малка тайна, която и днес използвам, за да популяризирам рапа, които правя.
Как се стигна до работата ти с Jay Z и сделката за запис на албум в Америка?
Цялата т.нар „американска история“, просто стана от нищото. Имам предвид, връщайки се отново към Интернет, няколко американци бяха забелязали работата ми. Тогава дойде и вниманието от страна на музикалната индустрия и пресата и цялата тази американска история. Звучи доста откачено и ненормално, но си е така. По някаква случайност Jay Z чул за музиката ми и поискал да се срещнем. Заминах за Ню Йорки се видях лично с него, което си беше страшничко, но бързо си допаднахме.
Имаше ли нещо като прослушване?
Да, трябваше да отида в неговия офис, а там имаше много хора. Имам предвид, че Usher беше там по някаква странна причина! L.A. Reid влезе, и цяла група от други хора на Def Jam. Jay Z ми казва : „Така, искам да те чуя как изпълняваш нещо.“ Трябваше да изредя няколко рими, а бях малко нервна, защото беше пренаселено. Но го направих и се измъкнах от там колкото се може по-бързо.
И те ти казаха “ Подписваме договор с теб “ или нещо такова?
Да!
В момента работиш върху първия си албум. Как върви? Чувам, че работиш с някои известни имена.
Все още имам довършителна работа по албума. Ще узнаете кой е работил по него, когато си го купите. Ще се наложи да си го купите. Ако не си го вземете, няма и да разберете.
Хайде де, работиш по албума си с Missy Elliott, Pharrell, Timbaland? Разкри поне малко от това, което се случва в студиото.
Има някои големи имена в него, но продуценти. Вокално всичко си е мое. Това е моят първи албум и той си е само мой. Затова няма да замеся много хора в него, защото искам да бъде личен? Но ще трябва да почакате и да видите какво се е получило.
Яко е, че доста големи имена от музикалната индустрия искат да работят с теб.
Да, лудост е как тези звезди от музикалната сцена, които слушам и наистина уважавам и харесвам, искат да работят с мен. Това ме ласкае.
Говори се много за това как ти ще бъдеш първият британски рапър, който ще стане наистина известен. Защо според теб британският рап все още не е пробил в Америка?
Мисля, че няма достатъчно вложени пари в британската индустрия. Липсват й добри инвестиции и промоции на английските изпълнители.. Хората просто не обичат да рискуват. За мен най-добрата музика е тази, с която поемаш риск, защото пускайки все едно и също нещо на пазара и въртейки го по радиото, за да го слушат хората, се получава така, че си чувал това и преди, а ти искаш да чуеш нещо различно. И когато наистина се появи нещо различно, хората реагират учудено и изумено, че може да се прави и такъв тип музика. Но се надявам, че ще успея да променя това.
Усещаш напрежение заради това?
Малко да, защото Америка е голямо място, и светът е голямо място. И го искам цялото (бел.р смее се ) Искам го цялото!
Заради т.нар американска история, ти прекарваш доста време в Америка. Какво смяташ за страната на неограничените възможности.
Америка ми харесва. Бях в Ню Йорк, Чикаго, Бостън, Л.А. , Маями, на много места. Е, не са толкова много, но за мен са доста. Но да , харесва ми, защото е различно от Лондон и от начина на живот там.
Как намираш публиката в Америка?
О, публиката е страхотна. Имам предвид, че си имам мои фенове, които дойдоха на концертите ми, защото харесват музиката, която правя, а разбира се и самата мен. Тук се чувствам като звезда. Нещата у дома също са страхотни, но тук, хората са малко по-възприемчиви.
Има ли вероятност да „американизраш“ себе си – твоят начин на обличане, твоята музика, само за да се впишеш в очакванията на американската публика?
Не обичам хората да ми казват какво да правя. Аз съм личност и се обличам така, както искам, казвам, каквото искам да кажа и правя това, което искам да правя. Успях да стигна до тук, тъй като съм такава, каквато съм и не смятам, че никой не би искал да ме промени. Дори да опита, няма да успее, защото аз съм това, което съм и не искам дa бъда друга.
Сигурно са те питали и преди, защото това си е един очевиден въпрос. Когато започна кариерата си фактът, че си жена, че си бяла, беше ли пречка? Усети ли някаква дискриминация?
Всъщност да, постоянно чувах: “ Но ти си бяла, ти си жена, какво правиш?“. В началото имаше много такива изказвания. Сега като че ли поизчезнаха. Единствените хора, които говорят за това са медиите и пресата. Но това съм си аз.Усещала съм дискриминация, но успях да се справя с нея – просто не й обръщам внимание.
Интересно е, че въпреки, че доста чернокожи жени рапърки се справят страхотно, все още няма женски вариант на Еминем – Феминем, както казват. Сравняват те с Еминем и сигурно понякога това ти е неприятно. Но защо според теб белите рапърки не могат да пробият така лесно, както белите мъже рапъри?
Не зная. Ако си талантлив, ти си талантлив! Не че искам да се хваля, но ако правиш добра музика, която хората харесват, то рано или късно ще излезеш на музикалната сцена. Имаш ли талант и въпреки това не си успял да пробиеш, то вероятно не си имал добра възможност.
Какво мислиш за сравненията с Еминем?
Е, това е страхотно. Хубаво е да те сравняват. Но определено смятам, че съм различна, така че не мисля, че е правилно да ме сравняват, защото по този начин хората ще имат очаквания за нещо друго. Моят стил и звучене определено се различават от тези на Еминем.
Често намекваш за ръста си и се наричаш “ джудже „. Защо го правиш?
О, обожавам това, че съм ниска ! Аз съм най – голямото джудже в „играта“. Но не съм истинско джудже. Щях да съм, ако бях няколко инча по-ниска.
Какво ти харесва в това да си ниска? Не мразиш ли да те наричат „сладка“?
Свикнала съм с това “ О, колко си сладка “ още в училище. Нямам нищо против. Просто ми харесва да съм ниска. Виждаш света от различна перспектива. И преди някой да се опита да си направи шега с това, няма да успее, защото си харесвам ръста и го казвам на всички. Така че дръжте се, високи хора!
